Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив е отлично запазен комплекс, известен още като Стария град, в който на неголяма площ можем да се разходим из различните епохи, да видим антични сгради, адаптирани към съвременния живот и да усетим атмосферата на града по времето на Възраждането.
Той е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим).
През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града.
Регионалният етнографски музей в Пловдив е втори по големина в България. Tой е основан през 1917 г., а от 1938 г. се намира в Куюмджиевата къща, в Стария град. Експозиция е богата и показва традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. Основните поминъци на местните - животновъдството и земеделието са представени в постоянна експозиция.
Произведенията на изобразителното изкуство са над 100 ценни картини, пана, икони, дърворезби, статуетки, метални пластики. Представени са градския бит, традиционните занаяти, богатата колекция накити и църковна утвар, традиционни народни костюми, музикални инструменти, тъкани и килими, обреден реквизит.
Регионалният археологически музей в град Пловдив е основан през 1888 г. В музея се съхраняват над 100 000 експоната, открити на територитията на Пловдивската област, които датират от праисторията до Средновековието.
Музеят разполага със собствено ателие за възстановяване и реставриция. Музеят е една от най-старите институции в България.
Той е паметник на културата, защото е наследник на един от най-значимите антични градове на Балканския полустров - Филипопол.
Капана е квартал на град Пловдив, в същинския център на града. Създаден като средище на занаятчии около Куршум хан, кварталът е особена плетеница от малки улички, носещи подобаващи имена - Железарска, Кожухарска, Абаджийска,
Златарска и пр. Всички къщи са представители на виенската архитектурна мода. Днес всички приземни етажи са превърнати в магазини.
Северната част на Капана се е превърнала в пловдивското Сохо - тук са се концентрирали многобройни барове и нощни клубове.
Римският стадион в Пловдив е най-значителният паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и Трихълмието, на площад Джумая. Построен е през II век по модел на Делфийския стадион.
В света са запазени само 12 такива. Дълъг е близо 200 м. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания. Районът около Римския стадион е изключително атрактивен за гостите на Пловдив.
На малкия площад местни художници и хора на изкуството излагат своите произведения – скулптури, картини, бижута, сувенири и др.
Първите сведения за църквата Света Богородица в Пловдив са от IX-X век. По-късно, по време на османските нашественици по българските земи, църквата била напълно унищожена.
През периода от 1844 до 1845г. брациговски майстори издигнали нова голяма църква, която се пази до ден днешен. По отношение на иконостас, икони, рисуваните библейски символи и образи по стените, църквата се отличава с изключителна красота. Храмовият образ на Пресвета Богородица с Младенеца Исус е рисуван от видния художник Станислав Доспевски.
Пловдивския митрополитски храм Света Марина е посветен на света великомъченица Марина Антиохийска. Принадлежи към Пловдивската епархия. Представлява базилика, от възрожденския период, с три кораба, разделени помежду си с колони с капители и полукръгли арки.
В двора може да се види дървена камбанария на шест етажа, висока около 17 м и е единствено по рода си произведение на църковното строителство от XIX век.
Малката базилика е с богата архитектурна украса и е една от туристическите атракции на град Пловдив. Открита е през 1988 г. при изграждане на жилищен блок, реставрирана е и през май 2014 г. отваря врати за посетители.
Мозайките по пода са смятани за едни от най-красивите неща, правени от филипополските строители. Построена е през V век в чест на Базилиск - главния военен командир на провинция Тракия.
Хълмът Бунарджик, наричан още "Хълмът на освободителите" и "Альоша", се намира в град Пловдив. Обявен за природна забележителност, хълмът е предпочитано място от пловдивчани за почивка и излети.
Залесяването му започва с издигането на Руския паметник през 1881 г. През 1901 г. е построен първият ресторант на открито, по-късно - паметникът "Альоша", а след него - Летният театър.